Добре дошли, в общобългарския виртуален Клуб "Вековете на Атанас Буров".
Ще се радваме, ако се регистрирате като постоянен член на клуба и се включите в обсъжданата тема: житейската философия и родолюбието на този заслужил държавник и финансист,на подранилия европеец, носител на ордена на Почетния легион на Франция и посветената на него книга "Вековете на Атанас Буров".
Извинете ни за скромната обстановка, мили братя и сестри българи от близо и далеч! На единственото бюро е Вашият компютър, който заедно ще ни отведе в безкрайния мисловен свят. И достатъчно е да наберете интересуващите Ви рубрики и да се озовете всред една жизнерадостна компания от любознателни българи на различна възраст. Обсъжданата тема не ни разделя , а ни обединява.
Всеки от нас зачита мнението на Марк Аврелий: "Ще дойде времето, когато ще забравиш всичко. Ще дойде времето, когато всички ще те забравят. Ще остане написаното!"
На камък, папирус и книга, на видео лента и както тук в Клуба-в ефира. Защото "в началото бе Словото", а то бе началото и ще пребъде, ни припомня Библията.

Ако сте решили да станете член на клуба, доцент Стефан Дражев ще ви посъветва как да се регистрирате. Пишете му на адрес stedrazhev@gmail.com

Доцент Стефан Дражев работи в Икономическия университет-Варна и е председател на Международната асоциация за образование и наука 'ЛогМен" (LogMan) - Белгия.Той три години работи като професор в Сан Франиско, има американско гражанство и подхоящо жилище там, но по зова на дълга се върна в родината си, за да й бъде полезен.С неговото безкористно съдействие е реализиран и се поддържа сайта www.uvalieviburov.ning.com .А това бе основата върху която заедно с него създадохме тази интернет медиа и я нарекохме Клуб "Вековете на Атанас Буров". За всичко това сърдечно му благодаря!
Николай Увалиев

Ако желаете бърза връзка с Общобългарския портал -
http://www.portal-bg1.ning.com/

.... Регистрирайте се сега...
Щракнете с мишката на думата "Вход", вдясно, горе...
Следвайте указанията...

Подгответе си снимка предварително - тя е част от вашето представяне в нашия виртуален клуб "Вековете на Атанас Буров".

Присъединете се към нас. Сега!

Клубът Вековете на Атанас Буров е един малък, уютен кът, където
се осъществява предопределената от древността връзка между вечно младата и мъдра Книга и много знаящия, пленяващ Интернет. Нека да пребъде тая полезна общочовешка любов. Вярвам: от тази любов ще се родят и други сайтове, все нови и нови електронни страници на милеещи за родината българи. Нека да си подадем ръце и дружно да извием едно кръшно нашенско хоро в безбрежния световен ефир.
Амин!

Доц. Стефан Дражев сподели, че клубът е място, където се обменя интелект и предложи на входа на нашия виртуален клуб да се изпише девиза: Докато си жив учи, докато си жив работи за Отечеството си!

Отец Любомир Попов в благочестивите си помисли благослови събранието на хора любознателни и добронамерени, отдадени тук на размисъл и стремеж за едиинение!

И така пристъпите ли прага на клуба, запознайте се с членовете му, разлистете тяхните лични страници, обходете тематичните рубрики. Ако Вашето желание за общуване е удовлетворено , заповядайте пак. Поканете Ваши близки и приятели от близки и далечни страни.Всеки е добре дошъл! Тук всред сродни души може да се почувства истински българин, да остави и да получи скъпоценна частица знание, духовно да се разтовари и да сподели съкровенви свои мисли.

Е, нека да започна пръв.
Защо написа книгата Вековете на Атанас Буров?
Това е най-честия въпрос, който читателите ми задават при среща с тях и в Интернет. Ето защо.

Ще дойде време да се дирят
род с род, и кой що е сторил.
Напишете що знаете. Младите
ще го научат и заедно с наслада
ще пият от живата вода.

Този ръкопис, прочетен в една стара църковна книга в Арбанаси, свързвам с една мисъл на Атанас Буров, която дълго време глождеше сърцето ми. В годините на своето политическо заточение в Дряново той споделя:
"Зная, че моя книга няма да се издаде. Но моите мисли нека се чуят. Моите сентенции нека се повтарят. Те не бива да умират заедно с мене. Хубаво е човек да остави поне малка диря след себе си.
Тъжно ми е, като си помисля, че не написах два реда за себе си. Съжалявам, трябваше... Ще ми се да се чуе истината за моя живот. Ще ми се да не угасва завинаги това, което зная."
Тези думи на Атанас Буров, когото познавам от детството си, отекнаха в мене като заръка и според скромните си сили работих дълго над написаното тук. отсявах зрънце по зрънце наученото от исторически и литературни летописи, подбирах оцелели отломки от спомени и търпеливо подреждах многообразната мозайка на тая колкото типично българска, толкова и европейска личност. Съзнавам, че в тая мозайка останаха бели петна. Дано друг се наеме да ги попълни!
Търпеливо изчаках да надживея свързаните с общественото ни развитие лични, тревожни събития и по равно да простя и да благодаря. Така разпнат на кръстопът, минаваха година след година. Два пъти понечвах, три пъти не се наканвах да пиша. на края се убедих, че най-трудното е да не оставиш черно на бяло това, което дълго те е съпътствало, вълнувало, терзало.